Зигфрид

Опера от Рихард Вагнер, Трета част от тетралогията „Пръстенът на Нибелунга“. Раждайки сина си Зигфрид („радост от победата“), Зиглинда умира. Джуджето Миме, брат на Алберих, възпитава юношата, в чиято душа живее жаждата за борба и подвизи. Той иска да получи оръжие, достойно за славни дела, но всички мечове, изковани от Миме се чупят в ръцете му. Вотан, в образа на странник, появил се в отсъствието на Зигфрид в ковачницата на Миме, разкрива на джуджето, че меч от отломките на Нотунг (острието, принадлежало на Зигмунд), може да изкове само герой „непознаващ страха“. Ето защо страхливият Миме не може да изпълни волята на Зигфрид. Юношата, върнал се в ковачницата, с мощни удари на чука изковава меча. Злобното джудже иска с помощта на Зигфрид да овладее пръстена на нибелунга, който се намира у Фафнер, а след това да убие героя. Превърналият се в дракон Фафнер дълги години пази своите съкровища. Зигфрид го убива и когато случайно поднася към устните си палеца си, опръскан с неговата кръв, започва да разбира езика на птиците. Една от тях му разкрива силата на пръстена и шлема, предпазва го от предателството на Миме (Зигфрид убива джуджето) и му разказва, че на върха на скалата, окръжена от пламък, спи прекрасна девица, до която може да достигне само герой. Напразно Вотан се опитва да спре Зигфрид – Богинята на земята Ерда предвещава залеза на боговете. Копието на Вотан се разчупва на парчета под ударите на меча на младия герой. Той се изкачва на върха на скалата, минавайки през пламъка. Снема шлема на Брунхилда, целува я и я събужда. И двамата са обзети от любов. В името на любовта Брунхилда се отрича от безсмъртието.